fbpx
За пациента 2019-05-23T13:45:31+00:00

Зъбните импланти

Информация, която трябва да знаете, преди да пристъпите към тях

Типичният имплант се състои от титаниев винт, който имитира зъбен корен и е с неравна или гладка повърхност. Той се поставя посредством хирургична операция в челюстта, за да замести корена на липсващ зъб.
Успешното поставяне и прирастване на зъбния имплант в костта зависи от здравословното състояние на пациента и състоянието на тъканите в устата – костната и гингивата.

Процесът на имплантиране протича в два етапа. През първия  се поставя зъбния имплант, а през втория- се надгражда зъбната конструкция.

Приемането на зъбния имплант от човешкия организъм е свързано с биологичния процес наречен остеоинтеграция или това е изграждане на фина връзка между импланта и костта на челюстта.

Имплантът поддържа зъбни корони, мостове, протези и всякакви дентални протезни конструкции. 

Преди интервенцията:

Условие за успешна остеоинтеграция е наличието на здрава кост и здрави венци. Тъй като и костта и венецът могат да атрофират след изваждането на зъб, понякога може да се наложи предварителна подготовка, която включва повдигане на синусите и присаждане на кост с цел възстановяване на алвеоларния гребен.

Зъболекарят ще прецени какво натоварване ще носят зъбният имплант и протезната конструкция при нормална употреба, тъй като биомеханичните сили и натоварване по време на дъвчене са значителни.

Уточняването на броя и мястото на поставянето на денталните импланти е от ключово значение за дългосрочното използване на зъбните импланти и протезните конструкци.

Какви зъбни конструкции могат да се поставят върху имплантите?

Върху импланта могат да се поставят неподвижни или подвижни зъбни конструкции. При неподвижна протеза зъбите са фиксирани и пациентът не може да ги вади от устата.

Обичайно броят на зъбите в зъбната конструкция, която се поставя, е по-голям от броя на имплантите, върху които се фиксира. Зъбната конструкция използва имплантите за опора, а участъците между имплантите се явяват висящи зъби. Постоянно фиксираният зъбен мост може да  замества както няколко зъба, така и единични зъби.

Фиксираната мостова конструкция може да замести и цялата дъга от зъби (всички зъби на конкретна челюст). Нарича се фиксирана мостова конструкция. И в двата случая говорим за фиксирана протеза, тъй като пациентът не може да я изважда от устата. Връзката между импланта и зъбната конструкция, независимо каква е тя,  е свързващ конструктивен елемент, който се нарича абатмент. Той се фиксира неподвижно към импланта.

 Подвижните протези могат да се свалят. Зъбните импланти могат да се използват за поддържане и на подвижни протези. При тях пациентът може да сваля протезата сам. В тези случай абатментът е оформен като конектор (бутон, топка или магнит), към който се свързва долната част на подвижната зъбна протеза.

Хирургични процедури при поставяне на дентални импланти

Повечето системи за дентални импланти имат 5 основни стъпки:

  • Оформяне на тъканно ламбо: прави се разрез на тъканта надлъжно над костта, като разрезът разделя тъканта приблизително на две равни части. Те са като клапи, които в последствие обгръщат поставения имплант. Има и друг метод, при който се прави малък отвор в тъканта с диаметъра на денталния имплант, като се отстранява парче тъкан на мястото на поставяне на импланта.
  • Пробиване на костта с ниска скорост на въртене. След оформяне на меката тъкан и използване на хирургичен водач или стенд се правят прецизни пилотни отвори.
  • Разширяване на отворите с ниска скорост на въртене.  Процедурата изисква прецизност, за да не се прегреят костните клетки и респективно увредят. Процедурата е съпроводена с използване на охлаждащ физиологичен разтвор или спрей.
  • Поставяне на денталния имплант:  Поставя се винтът на импланта, като се навива с прецизен наконечник  и се внимава да не се травмира костта.
  • Адаптиране на тъканта: Гингивата (тъканта) се адаптира около импланта, като образува плътна лента.

* Зъбният имплант може да остане под зарасналата лигавица, плътно покрит с тъкан. В този случай е необходима следваща хирургична процедура за откриване на денталния имплант след определено време.

Кога се поставя имплант след изваждането на зъби?

  • Веднага след изваждане на зъбите
  • След две до три седмици от датата на изваждане на зъбите
  • След три и повече месеца от датата на изваждане на зъбите

Има различни варианти за поставяне на зъбите (зъбната протезна конструкция) върху имплантите: Те се класифицират по следния начин, спрямо момента на фиксиране на импланта:

  • Поставяне веднага;
  • Поставяне след една до две седмици
  • Поставяне след три и повече месеца

За какъв период прирастват денталните импланти?

Смята се,  че е необходим период от 3 до 6 месеца за процеса на интеграция, след което върху имплантите могат да се поставят зъби. Последните изследвания показват, че първоначалната стабилност на импланта в костта е по-важна за успешното интегране на импланта, отколкото периода на зарастване (прирастване). Времето на зарастване не е константна величина, а зависи от плътността на костта, в която е поставен имплантът и броя поставените импланти. Поставянето на импланта може да мине през една или две хирургични операции.

При прилагането на методика с една хирургична операция имплантът се поставая така, че тъканта да зараства около него и имплантът остава открит. При методиката с две хирургични операции имплантът се поставя така, че да може да зарастне под тъканта. След съответния период на зарастване и интеграция се прави втора операция, чрез която се открива имплантът, за да може да се сложи абатментът и зъбната конструкция. Изборът дали да се направи едно или двуетапно поставяне на импланта  се взима от хирурга, който избира най-добрия вариант за реконструкция на меката тъкан около липсващия зъб.

Поддържане на зъбните импланти и протези

След поставянето им имплантите трябва да се почистват също като естествените зъби. Поради по-активното кръвообръщение във венечната тъкан задължително се прави почистване и с конец за зъби. Имплантите губят прилежащата кост със скоростта на естествените зъби в устата. Ако пациентът страда от парадонтоза, имплантът може да бъде засегнат от заболяването. Порцеланът на коронките може да се оцвети, да се счупи или да се наложи да се поправя на всеки 10 години.

Трайността на зъбните корони е в зависимост от мястото им в устата, натоварването, което носят и материалите, от които са изработени. При ползването на импланти за поддържане на тотална протеза е необходимо връзките да бъдат подменяни или освежавани на една или две години.

Рискове и усложнения в етапите на имплантиране

Рискове по време на операцията

Поставянето на дентални импланти е хирургична операция и носи естествените рискове при хирургична намеса – инфекция, кървене или некроза на тъканта около импланта и др.

Постоперативни рискове, веднага след операцията

  • Инфекция. Приемането на антибиотици преди операцията намалява риска от отхвърлянето на денталния имплант с 33%, но няма въздействие върху риска от инфекция.
  • Обилно кървене

Рискове от отхвърляне на зъбния имплант

Имплантът се тества за интеграция между 8 и 24 седмици. Най-широко използваният критерии дали имплантът е успешен или не са: липса на болка, подвижност, инфекция, венечно кървене, ренгенов контрол на костна регенерация или загуба на костта около импланта повече от 1,5 мм.

Успешността на импланта е свързана с уменията на стоматолога, количеството и качеството на костта, оралната хигиена на пациента, като най-важният фактор е първоначалната стабилност на импланта. Приблизителните стойности за отхвърляне на денталния имплант са от 1% до 6%. Отпадането на импланта се случва рядко, когато инструкциите на стоматолога се спазват стриктно от пациента.

При натоварването на импланта веднага след поставянето му, може да има по-висока степен на отпадане, защото това на практика е натоварване, веднага след травма или вадене на зъб. Процесът на остеоинтеграция е неуспешен, когато пациентът не е достатъчно здрав, за да приеме импланта или няма подходящата дентална хигиена, включително пушене и употреба на лекарства.

Дългосрочни рискове при дентални импланти

В дългосрочен план отпадането на импланта се дължи или на загуба на кост около зъба и/или гингива (венечна тъкан), пери-имплантитис или механично отпадане на импланта. Тъй като имплантът няма емайл не може да отпадне поради кариес като естествените зъби.

Към днешна дата научните проучвания, макар и ограничени, показват че оцеляването на денталните импланти в дългосроен план (от 5 до 10 години) е 93 – 98 %  в зависимост от клиничната употреба.

Критериите за успешното поставяне на импланти са функциониране поне 5 години без болка, ренгенов контрол на костна регенарация или перимплантитна загуба на кост по-малко от 1,5 мм., липса на кървене, липса на гнойни процеси в меките тъкани, липса на възникване на технически усложнения при протезите, тяхното функциониране и естетика. В добавка – пациентът не трябва да изпитва никаква болка, парестезия, да се храни и дъвче нормално.

Числата говорят за денталните импланти по следния начин:

При импланти с единични корони

  • Оцеляване на импланта  96.8 %
  • Фрактура на короната (счупване)  a) металокерамична или керамчина: 95.4 %;
  • Периимплантитис Peri-implantitis: 9.7%
  • Фрактура на импланта: 0.14 %
  • Отхлабване на абатмента или развинтване: 12.7%
  • Фрактура на абатмента: 0.35 %

При тотални фиксирани зъбни протези

  • Прогресивно загуба на кост във вертикала, но без загуба на функция (периимплантитис): 8.5%
  • Неуспешни след първата година – 5 % . Неуспешни след 5-тата година 7%
  • Фрактура на глазурата на протезата : след 5-тата година – от 13.5 до 30.6%; след 10-тата година  51.9 %; след 15-тата година : 66.6 %;
  • Фрактура на конструкцията в рамките на 10 години – 6 %
  • Нарушаване на естетиката в рамките на 10 години: 6.1 %
  • Охлабване на протезата  5 % след петата година и 15 % след 10-тата година.

Най-честото усложнение е фрактура или износване на зъбната структура, особено след 10-тата година при фиксираните зъбни протези като металокерамичните имат по-висока издръжливост сравнени с изработените от злато и акрил.

Подвижни зъбни протези

  • Охлабване на зъбната протеза – 33%
  • Необходимост от ребазиране на протезата или наличие на фрактура на закрепващия механизъм – 16 – 19 %

Предимства на денталните импланти 

  • Най-близкия естествен заместител на липсващите зъби
  • Стабилни са при хранене в сравнение с подвижните зъбни протези.
  • Не се налага да се изпиляват здрави зъби за закрепяне на зъбен мост.
  • Подпомагат запазването на костта в челюстите.
  • Подпомагат запазването на формата на лицето;
  • Максимално запазване на вкусовите усещания в сравнение с подвижните протези
  • Подпомагат запазването на собствените зъби, тъй като отнемат от тях излишна тежест и по този начин ги предпазва от неизбежно унищожаване